8 умения, които всеки 18-годишен трябва да владее

Един ден Джули Литкот-Хейнс – бивш декан от Станфорд – се натъква на въпроса „Кои са уменията, които всеки 18-годишен трябва да владее?“ в Quora. Ето какво отговаря тя:

18-годишните трябва да умеят да разговарят с непознати. С продавачи, хазяи, съветници, декани, мениджъри от отдел „Човешки ресурси“, колеги, банкови служители, лекари, шофьори на автобуси, механици – с всички тях, в истинския живот.

Проблемът: учим децата си да не говорят с непознати. Вместо това трябва да им покажем как да различават малцината лоши хора от онези, които са предимно добри. В резултат на нашите действия децата просто не знаят как да подходят към непознат човек (с уважение и като го гледа в очите, а не в обувките), за да го помолят за помощ, съвет и т.н.

Да могат да се ориентират в непозната среда. В университета, в града, в който изкарва летния си стаж, в чужбина, където работят или учат.

Проблемът: придружаваме децата си почти навсякъде. Дори до места, където могат да ползват автобус, да отидат с велосипед или пеш. Съответно – те не научават пътя, не знаят как да се справят с различните варианти за транспорт, как и кога да напълнят резервоара на колата и т.н.

Да могат да се справят със своите задачи, с натоварването и крайните срокове.

Проблемът: припомняме им кога е крайният срок на домашното, казваме им кога да си го напишат. Понякога дори им помагаме (често дори вършим тяхната работа). Съответно – децата не знаят как да приоритизират задачите си, да се справят с различните натоварвания и да спазват крайни срокове без някой да им напомня за това.

Да помагат в управлението на домакинството.

Проблемът: не ги караме да помагат, тъй като смятаме, че академичният им живот ги ангажира твърде много. Съответно – децата не знаят как да се грижат за своите собствени нужди и да уважават чуждите.

Да могат да се справят с междуличностни проблеми.

Проблемът: намесваме се, за да разрешим някое недоразумение и да успокоим положението. Съответно – децата не знаят как да се справят с конфликтите без нашата помощ.

Да могат сами да се справят с успехите и неуспехите. Курсове, работа, университетски задачи, съревнования, взискателни учители, шефове и други.

Проблемът: намесваме се, когато играта загрубее, за да приключим задачата им, да увеличим крайния срок и да говорим с възрастните. Съответно – децата не знаят, че в нормалния ход на живота нещата не винаги се подреждат по начина, по който искат, и че те ще са добре независимо от развоя на ситуацията.

Да могат да печелят пари и да ръководят своите собствени финанси.

Проблемът: не се задържат на работа на половин работен ден и получават пари от нас всеки път, когато имат нужда. Съответно – децата не се чувстват длъжни да приключват задачите в работата, не смятат, че са отговорни пред шеф, който не ги обича безрезервно, не оценяват стойността на вещите и не знаят как да ръководят парите си.

Да могат да поемат рискове

Проблемът: предначертали сме целия им живот, избегнали сме всички потенциални рискови ситуации. Съответно – децата не разбират, че успехът идва едва тогава, когато се опитат, провалят и опитат отново. Те не могат да се справят с провалите.

Не забравяйте – децата трябва да могат да правят всичко това, без да търсят съвета на родителите. Ако ви се обадят и ви помолят за съвет за някое от тези неща, значи не са развили съответните умения.

Източник: Обекти.бг